вторник, 3 септември 2013 г.

Terry, Waters, Alien



    Събудих се с усещането, че има дупка в пространството, дължаща се най-вероятно на липсата на кофеин и докато си миех лицето, се главоблъсках с какво да я запълня. Когато на излизане от Бургас мернах вдясно стопаджия, чиито тицианов цвят на косата привлече вниманието ми, разбрах, че желания от мен пълнеж на гореспоменатата празнина ми се явява под образа на евентуален Артър Дент с огромна раница / вероятно пълна с използвани хавлии /.
   Младежът се казваше Тери- холандец и за мое най-голямо задоволство беше човек с артистични заложби - ама чист художник,  не обикновен драскач като мен.
    Когато след дълги задушевни разговори видях, че не мога да го изплаша с моя ужасен английски, реших да го закача да ми нарисува нещо, та дано да го парализирам от страх...
    Той не се поколеба ни за миг и ето какъв шедьовър, оценен на три милиона британски лири / невключващ рамката / сътвори със замах върху гърба на апликация на малкия ми син, за има – няма десет минути:


Благодаря , Тери! :) Ще дойда някой път в Амстердам, да знаеш!
Приготви платна, бои и сандвичи! :)))

   Наистина се чувствам затруднена, да изразя чувствата си за концерта. Може би – размазващ, велик, омагьосващ и докосващ.
   То тия неща трябва да се видят, чуят и усетят.
   Самолетът, който се спусна в началото мина над главите ни изсвистя... и в един кратък миг се обнадеждих, че някое крило ще се откърти и току-виж се сдобия със сувенир...но – тц! :)))
   Доста се изписа и изговори по медиите, вменявайки на Роджър конспиративно поведение, заради надписа „Оставка“... не знам. Не ми се коментира, успявам да се хиля някак тъжно.

  Няколко летящи чинии с враждебно настроени извънземни, дошли да гледат мача Лудогорец – Разград / и там кво беше... / минаха през стадиона, но никой не ги забеляза. Всички зяпаха Роджър! Уви, разминаха ни се поне три интересни междугалактически войни....

 Не само Тери и извънземните са фенове на българския език!