вторник, 3 септември 2013 г.

Terry, Waters, Alien



    Събудих се с усещането, че има дупка в пространството, дължаща се най-вероятно на липсата на кофеин и докато си миех лицето, се главоблъсках с какво да я запълня. Когато на излизане от Бургас мернах вдясно стопаджия, чиито тицианов цвят на косата привлече вниманието ми, разбрах, че желания от мен пълнеж на гореспоменатата празнина ми се явява под образа на евентуален Артър Дент с огромна раница / вероятно пълна с използвани хавлии /.
   Младежът се казваше Тери- холандец и за мое най-голямо задоволство беше човек с артистични заложби - ама чист художник,  не обикновен драскач като мен.
    Когато след дълги задушевни разговори видях, че не мога да го изплаша с моя ужасен английски, реших да го закача да ми нарисува нещо, та дано да го парализирам от страх...
    Той не се поколеба ни за миг и ето какъв шедьовър, оценен на три милиона британски лири / невключващ рамката / сътвори със замах върху гърба на апликация на малкия ми син, за има – няма десет минути:


Благодаря , Тери! :) Ще дойда някой път в Амстердам, да знаеш!
Приготви платна, бои и сандвичи! :)))

   Наистина се чувствам затруднена, да изразя чувствата си за концерта. Може би – размазващ, велик, омагьосващ и докосващ.
   То тия неща трябва да се видят, чуят и усетят.
   Самолетът, който се спусна в началото мина над главите ни изсвистя... и в един кратък миг се обнадеждих, че някое крило ще се откърти и току-виж се сдобия със сувенир...но – тц! :)))
   Доста се изписа и изговори по медиите, вменявайки на Роджър конспиративно поведение, заради надписа „Оставка“... не знам. Не ми се коментира, успявам да се хиля някак тъжно.

  Няколко летящи чинии с враждебно настроени извънземни, дошли да гледат мача Лудогорец – Разград / и там кво беше... / минаха през стадиона, но никой не ги забеляза. Всички зяпаха Роджър! Уви, разминаха ни се поне три интересни междугалактически войни....

 Не само Тери и извънземните са фенове на българския език!


понеделник, 29 април 2013 г.

Tom Cruise - Wanted Dead Or Alive

Като видях за пръв път плаката на "Rock of Ages" си викам кво ми се правят тия позьори и се настроих враждебно.
Сценарият леко банален, двамата главни герои едни предвидливи и захаросани. Барбито се довлачи с автобуса до Холивуд, един левент мъкне щайги и пее,Болдуин някакъв гей, Катрин беше завладяващо зла и красива, та си  мислех отвреме да спра, но пък малкият се законтри...
Саундтракът обаче ми допадна и с риск да остана без комшии взех да си припявам...
Сега Бон Джоуви тъй и тъй ще се разкарва да идва насам, що да не забере и Том и да спретнат един дует?


четвъртък, 26 юли 2012 г.

Хепи да си , Мик! :))




Мик Джагър днес навършва...бе не е важно колко.
Да е здрав и да ни радва още дълго.
Пък аз може да му направя портрет.
Ще бъде ужасен, разбира се, но пък ще е направен с удоволствие и може да отмъкна една почерпка!
Както разбрах от феята, най-много едно уиски, но карай да върви. Рожден ден е!

Ай, радвайте се... :)))










Мац портретише - с молив 4В.

вторник, 17 юли 2012 г.

Sofia Рокзчарование


    Разбира се, София Рокс нямат никаква вина.
    И Съли не е виновен.
    Даже Иги не е виновен, че е тъй скоклив.
    Но това не измива разочарованието. Не им зърнах физиономиите, не чух гласовете им, абе изобщо скофтих се...

    Купих си билетите началото на февруари. Радвах се като дете през тези пет месеца. Даже съвсем официално обявих заплашително, цитирам:
„Тъй де..Съли и Иги да не ми се разкихат два дни преди събитието, че няма да им проговоря! „

    Уви, събитията се стекоха по-възможно най-неблагоприятния начин за мен.
    Първият ден Clawfinger се раздадоха и почти ми пришляпа настроението, но пък Trivium ми дойдоха прекалено твърди и се разкарах.
    Вторият ден усещах как ми се затвърждава тена и се оформят още шестнайсетина нови лунички на лявата ръка... с удоволствие наблюдавах как хубавицата от Within Temptation / те бяха четвъртата причина да отида там :))) / се поти заедно с мен. Чудесен и много чист глас. Иии аууууу – Kaiser Chiefs!
    Пред мен стоеше някаква тяхна върла фенка и ме зарази с доброто си настроение. Скачаше, пееше, а когато този феноменален Рики хукна към нас, изрещя до небесата и се втурна да го гони. Добре, че охраната тичаше бодро редом до него. Не се спря това енергично момче, ей!

    И накрая Гънс!


    Ама после като се занизаха едни бавни, леко ми се прохърка. Остарявам ли, гроздето ли е кисело или бирата сладка, не знам.

    Като се върнах, се тръшнах на диваните / на седемте едновременно / като заявих, че скоро плавниците ми няма да стъпят на никакъв концерт!
Освен ако разбира се не дофтасат Tenacious D и Мик Джагър! Тоя хубавец има скоро рожден ден и ми се искаше да се поразкърши насам.
И докато се мусех...по телевизията, негодниците, съобщиха че Горан Брегович ще идва на 29-ти ноември! Месечинааа, йо-и йой! :)))

    Тъй де, пак ще мятам морна снага из арената.

    Много ме мързи да слагам снимки, клипчета, направо се чудя как го написах това...
Ей ви все пак нещо, изглежда апаратчето само е щракнало, щото знае каква съм ленива:




сряда, 30 май 2012 г.

Hayseed Dixie - Bohemian Rhapsody

Днес братовчедката пак стана на 17, та ще гърми и трещи тук!
Веселба на макс! :)))
И никой да не ми пипа тортата!

Честит Рожден Ден, Вили! :)

Свиках нашата банда директно от Гранд Каньона, затъмниха го специално със завесите на баба и сътвориха ето това парче, спешъл за случая:

петък, 30 март 2012 г.

Joan Jett - I Hate Myself For Loving You

Да не мухляса съвсем тук, а и ако съм залипсвала на някого случайно...
:)))))
По повод новия телескоп на баткейшъна и словесните последствия, ще цитирам Уайлд:
"Всички сме в канавката, но някои от нас гледат към звездите."

Точка от мен по този въпрос.



И почивайте активно с всички крайници! :)))

сряда, 4 януари 2012 г.

Iron Maiden - Run to the Hills


Що за конспирация витае из българските наколни селения?
Защо Църквата умишлено парадира с духовна нищета, неразбиране на човешките болки и демонстрира пошлост и възвеличаване на ценностите на дебеловратото общество?
Не разбирам целта й, но явно има нещо скрито, което ми убягва.

Не съм дорасла да прочета Библията, но съм достатъчно нагла да коментирам една извадка, чийто скрит смисъл ме гризе:
23. Оттам той отиде във Ветил. Когато вървеше по пътя, малки деца излязоха от града, присмиваха му се и му думаха: върви, плешивецо! Върви, плешивецо!
24. 24. Той се обърна, видя ги и ги прокле в име Господне. Тогава излязоха от гората две мечки и разкъсаха от тях четирийсет и две деца.

Та питам – кой е пуснал тия деца извън града сами? Защо са 42 и имат ли кръвна родствена връзка с Дъглас Адамс?

Днес съм добра и поздравявам всички свещенослужители с една нежна песен, в която няма и помен за насилие: