Мик Джагър днес навършва...бе не е важно колко.
Да е здрав и да ни радва още дълго.
Пък аз може да му направя портрет.
Ще бъде ужасен, разбира се, но пък ще е направен с удоволствие и може да отмъкна една почерпка!
Както разбрах от феята, най-много едно уиски, но карай да върви. Рожден ден е!
Разбира се, София Рокс нямат никаква вина.
И Съли не е виновен.
Даже Иги не е виновен, че е тъй скоклив.
Но това не измива разочарованието. Не им зърнах физиономиите, не чух гласовете им, абе изобщо скофтих се...
Купих си билетите началото на февруари. Радвах се като дете през тези пет месеца. Даже съвсем официално обявих заплашително, цитирам: „Тъй де..Съли и Иги да не ми се разкихат два дни преди събитието, че няма да им проговоря! „
Уви, събитията се стекоха по-възможно най-неблагоприятния начин за мен.
Първият ден Clawfinger се раздадоха и почти ми пришляпа настроението, но пък Trivium ми дойдоха прекалено твърди и се разкарах.
Вторият ден усещах как ми се затвърждава тена и се оформят още шестнайсетина нови лунички на лявата ръка... с удоволствие наблюдавах как хубавицата от Within Temptation / те бяха четвъртата причина да отида там :))) / се поти заедно с мен. Чудесен и много чист глас. Иии аууууу – Kaiser Chiefs!
Пред мен стоеше някаква тяхна върла фенка и ме зарази с доброто си настроение. Скачаше, пееше, а когато този феноменален Рики хукна към нас, изрещя до небесата и се втурна да го гони. Добре, че охраната тичаше бодро редом до него. Не се спря това енергично момче, ей!
И накрая Гънс!
Ама после като се занизаха едни бавни, леко ми се прохърка. Остарявам ли, гроздето ли е кисело или бирата сладка, не знам.
Като се върнах, се тръшнах на диваните / на седемте едновременно / като заявих, че скоро плавниците ми няма да стъпят на никакъв концерт!
Освен ако разбира се не дофтасат Tenacious D и Мик Джагър! Тоя хубавец има скоро рожден ден и ми се искаше да се поразкърши насам.
И докато се мусех...по телевизията, негодниците, съобщиха че Горан Брегович ще идва на 29-ти ноември! Месечинааа, йо-и йой! :)))
Тъй де, пак ще мятам морна снага из арената.
Много ме мързи да слагам снимки, клипчета, направо се чудя как го написах това...
Ей ви все пак нещо, изглежда апаратчето само е щракнало, щото знае каква съм ленива:
Да не мухляса съвсем тук, а и ако съм залипсвала на някого случайно...
:)))))
По повод новия телескоп на баткейшъна и словесните последствия, ще цитирам Уайлд:
"Всички сме в канавката, но някои от нас гледат към звездите."
Що за конспирация витае из българските наколни селения?
Защо Църквата умишлено парадира с духовна нищета, неразбиране на човешките болки и демонстрира пошлост и възвеличаване на ценностите на дебеловратото общество?
Не разбирам целта й, но явно има нещо скрито, което ми убягва.
Не съм дорасла да прочета Библията, но съм достатъчно нагла да коментирам една извадка, чийто скрит смисъл ме гризе:
23. Оттам той отиде във Ветил. Когато вървеше по пътя, малки деца излязоха от града, присмиваха му се и му думаха: върви, плешивецо! Върви, плешивецо!
24. 24. Той се обърна, видя ги и ги прокле в име Господне. Тогава излязоха от гората две мечки и разкъсаха от тях четирийсет и две деца.
Та питам – кой е пуснал тия деца извън града сами? Защо са 42 и имат ли кръвна родствена връзка с Дъглас Адамс?
Днес съм добра и поздравявам всички свещенослужители с една нежна песен, в която няма и помен за насилие:
